"Бях себе си!" – Изречението, с което оправдаваме агресивното отношение

Ако поне веднъж сте гледали реалити формат по родната ни телевизия, няма как да не сте чували фразата, с която всеки участник се гордее - “Бях себе си!”. Разбира се, да бъдеш автентичен и искрен е похвално, но когато оправдаваме агресивно отношение или действие с тази фраза, тогава просто замаскираме суровата истина. Нападателното поведение, преднамерената манипулация, грубостта и обидите, действително могат да бъдат част от поведенческите модели на дадена личност, но не следва да бъдат оправдани с твърдения като “Това съм аз”, “Аз съм директен”, “Аз съм себе си”. По този начин не само емоциите и правата на другите не се зачитат, но и собствените нужди се поставят над всичко останало. Какво всъщност се крие зад подобни фрази? Какъв е скритият мотив, който тласка към оправдаване на агресията чрез изтъкването на автентичността? Какво губят хората, които искат да бъдат себе си на всяка цена? Ще разгледаме тези и други въпроси, както през перспективата на когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), така и през призмата на универсалните принципи, които ръководят човешките взаимоотношения.

Корените на фразата „Бях себе си!“

В днешно време индивидуализмът е на преден план – важността на личните избори, правото на себеизразяване и отстояването на идентичността. „Бъди себе си“ е много популярно и разпознаваемо мото . Ако приемем, че в миналото всеки се е стремял да се вписва в обществените норми и рамки, да спазва общоприетите правила, то днес повод за гордост е личното самосъзнание, индивидуалните постижения и противопоставянето на социалния натиск. Промените в съвременното общество до голяма степен са положителни – насърчават личната свобода и самоопределението. Въпреки това, някои хора използват тези идеи, за да оправдаят агресивно или грубо поведение. За тях да бъдат „себе си“ става най-важното, без да обмислят действията си или да се съобразяват с другите. Те вярват, че промяната би означавала да предадат личността си и отказват да се замислят за последствията. В тези хора вероятно са формирани устойчиви негативни базисни вярвания, които моделират поведението им.

Какво са базисните вярвания според КПТ - накратко казано, това са дълбоки убеждения, които носим в себе си относно това кои сме, какви са другите хора и как работи светът. Те се формират още от детството - нашите преживявания, родителския модел и социума, с който взаимодействаме. Тези вярвания често са скрити в съзнанието ни, но силно влияят на начина, по който мислим, чувстваме и реагираме в различни ситуации. Ще изброим няколко възможни базисни вярвания, които обясняват защо някои хора действат агресивно, с мотив да изразят себе си:

“Другите трябва да ме приемат такъв, какъвто съм, независимо как се държа.“

„За да бъда автентичен, трябва да изразявам всяка своя емоция, без значение от последиците.“

„Светът е място, където оцеляват само силните, затова трябва да се отстоявам агресивно.“

„Ако променя поведението си, значи предавам себе си.“

„Моите чувства са по-важни от тези на другите.“

„Хората, които се съобразяват с другите, са слаби или неавтентични.“

„Да потискам емоциите си или да се контролирам е фалшиво и вредно.“

Когато тези базисни вярвания са предизвикани – например, след изразено мнение, критика или просто усещане за заплаха– често човек реагира импулсивно. Агресията и грубостта могат да бъдат начин за „оцеляване“, а изречението „Бях себе си!“ -  опит да обяснят реакцията си. За съжаление обаче, обяснението се превръща в оправдание, а това само по себе си е нездравословно поведение, което има разрушително влияние върху взаимоотношенията с другите. Важно е да се отбележи, че човек може да бъде себе си, но и да търпи постоянна промяна и развитие на личността си. Основните ценности и вярвания могат да бъдат съхранени, но е важно да се развие умение за себерефлексия.

Много по-трудно е човек да преосмисли конфликтната ситуация, да погледне реалистично над поведението си и да признае, че е използвал грубост и агресия. За някои хора силата е именно в този начин на изразяване, тъй като негативните черти са възприети като устойчива част от личността. Възможно е те да виждат промяната като нещо страшно, нещо, което ги кара да „изневерят на себе си“. За тях важи и една друга заблуда в нашето общество, която често се среща под мотото „Никога не се променяй.“.

„Бях себе си и истински се гордея с това!“

Дали в реалити формат, дали у дома или в офиса, изкуството да бъдеш себе си, но и да си горд с това, е мощен инструмент за личностно развитие, стабилна самооценка и качествени взаимоотношения. Ето и няколко въпроса, които могат да стимулират човек да бъде горд с действията, поведението си и най-вече това, което е:

“Нараних ли някого, когато изразих мнението си?”

“Уважавах ли човека срещу мен, както и себе си?”

“Осъзнавах ли личните си потребности и тези на другия?”

“Успях ли да видя, къде сгреших и да си взема поука?”

“Защитих ли това, в което вярвам, без да подценявам гледната точка на другия?”

“Успях ли да разпозная какви емоции бушуват в мен?”

“Изразих ли уважително как се чувствам, без да потискам или изразявам крайно емоциите си?”

“Харесвам ли тази версия на себе си? Бих ли надградил?”

Тези фрази насърчават себерефлексията и помагат за разкриването на по-дълбоки пластове от личността. Те предоставят възможност ситуациите в живота да бъдат разгледани от различни гледни точки, което допринася за запазването и укрепването на взаимоотношенията с другите.

Фразата „Бях себе си!“ може да звучи като смел израз на автентичност, но не бива да служи като средство за защита или оправдание. Да бъдем себе си всъщност означава да познаваме достатъчно добре същността си. Да умеем да разпознаваме емоциите, които върлуват в нас и да ги изразяваме по уважителен начин – както към нас самите, така и към другите. Да разбираме добре слабите си страни и да знаем как те функционират, когато сме изправени пред предизвикателство. Можем да бъдем искрени, без да нараняваме хората. Можем да защитаваме себе си, ценностите си и мирогледа си, като същевременно с това зачитаме мнението на другите. Тогава истински ще се гордеем със същността си, а може би дори няма да бъде нужно да заявяваме пред света - “Бях себе си!” 

Автор: Елмира Петкова - психолог, специализант в когнитивно-поведенческа терапия