top of page
Leaves of Maple Tree

Когато животът тежи: Истинското лице на депресията

Актуализирано: 12.02


"депресия" "депресията" "тъга" "depresiq"

Тъга, безнадеждност, вина, безпомощност, апатия, раздразнителност, тревожност, самота, страх - емоции, които са отрицателни, трудно се понасят и са характерни за депресивните състояния. За съжаление обаче, няма застраховка, която би  гарантирала, че те няма да ни споходят, защото всеки човек в някакъв етап от живота си е уязвим. 

Ако четете това, вероятно вие или ваши близки се намирате в трудна ситуация. Тази статия ще ви даде информация за депресивните състояния, някои обяснения и предпоставки за появата им, както и възможни решения. Не пренебрегвайте тези периоди, особено ако продължават повече от две седмици. Потърсете помощ! 


Причини за появата на депресия


В когнитивно-поведенческата психотерапия причините за депресията се разглеждат като резултат от сложното взаимодействие между биологични, психологически и социални фактори. Ето основните групи причини, които могат да доведат до развитие на депресия:


Биологични фактори

Биологичното обяснение за депресията включва редица аспекти, включително неравновесието на невротрансмитерите в човешкия организъм, които представляват химични вещества. Те предават сигнали между нервните клетки. Депресията често се свързва с дисбаланс в нивата на следните ключови невротрансмитери: серотонин, който отговаря за регулирането на настроението, съня и апетита; норепинефрин -  играе роля в реагирането при стрес и е свързан с енергията и мотивацията; допамин – невротрансмитер, свързан с наградата и мотивацията. Серотонинът и норепинефринът са отговорни за с емоции като тъга, тревожност, стрес, а ниските нива на допамин могат да доведат до апатия, липса на мотивация и депресивни състояния. Хора, които изпитват чувство на безнадеждност или липса на желание да извършват ежедневни дейности, може да имат нарушена допаминова активност.

 Депресията може да бъде свързана с промени в структурите на мозъка.

Тя има и генетична компонента. Хора, чиито роднини са страдали от депресия, са изложени на по-висок риск от развитие на подобни състояния. Специфични гени, които влияят на баланса на невротрансмитерите, могат да предразположат индивида към депресия. Обръщам внимание, че не е задължително да се развие, а има по-висок риск.

Хормонални промени, например дисбаланс в ендокринната система, е другият фактор, който също може да играе роля за развитието на депресия. 

Предпоставка могат да бъдат и хронични заболявания, болка или нарушен сън.

Психологически и социални фактори могат да бъдат: 

Ролята на средата в детството. Ранните преживявания, като липса на емоционална подкрепа, нестабилна семейна среда или родителски конфликти, могат да създадат основа за по-късни депресивни състояния, тъй като водят до формиране на негативни когнитивни схеми като „Аз не съм достатъчно добър“ или „Животът е несправедлив“;

Травматични преживявания: Ранни травми (физическо, емоционално или сексуално насилие) или значими загуби могат да формират уязвимост към депресивни реакции.

Личностни особености: Перфекционизъм, ниска самооценка или склонност към прекомерно самокритично мислене, увеличават вероятността от депресия.

Лоши умения за справяне: Липсата на ефективни стратегии за справяне с проблеми или стресови ситуации също може да бъде рисков фактор. Когнитивните изкривявания като „черно-бяло мислене“ или катастрофизиране, водят до емоционални страдания.

Избягващо поведение: Липсата на ангажираност в дейности, които носят удоволствие или смисъл, засилва чувството на празнота и безнадеждност.

Културен натиск: Очаквания за постижения, красота или други стандарти, могат да предизвикат чувство на недостатъчност.

 Депресията би могла да се появи, когато предразполагащи фактори (напр. генетика, личностни особености) се срещнат с активиращи събития или стресори (напр. загуба, социална изолация). Хората с по-висока уязвимост са по-склонни да развият депресия, дори при сравнително лек стрес. 


Хората, които страдат от депресия, често използват различни фрази, за да опишат своето емоционално и психическо състояние. Някои от тях включват: „Чувствам се като в дупка, от която не мога да изляза.“; „Нямам енергия за нищо, просто искам да спя постоянно.“; „Нищо не ми носи радост.“;  „Няма смисъл да правя нещо.“

Тези фрази показват как депресията може да повлияе на възприятията, емоциите и действията на човека. Тя винаги е ориентирана към миналото, за разлика от тревожността, която е свързана с бъдещето. Важно е да се отбележи, че депресията е сериозно състояние, което изисква внимание и подкрепа.


Възможни решения за справяне с депресията


Истината е, че преодоляването на депресията изисква време и може да ви бъде трудно, но трудно означава, че се изисква труд, а не че е невъзможно. Опитайте да вникнете в дълбините на душата си и да видите вашия ресурс за справяне - той е там някъде и чака да направете малка крачка,  като например:

  • направете малка разходка / Проучване от 2022 г. в JAMA Network Open показва, че дори само 150 минути умерена физическа активност седмично (около 20–30 минути на ден) водят до значително подобрение на настроението и намаление на симптомите на депресия./;

  • сгответе си вкусна и здравословна храна / Метаанализ от 2016 г. (публикуван в Translational Psychiatry) установява, че омега-3 мастните киселини са ефективни за намаляване на симптомите на депресия/;

  • поговорете с някой, който би ви разбрал и подкрепил;

  • Върнете се назад във времето и помислете, кои са дейностите, които ви доставят удоволствие, опитайте отново да ги правите, започнете с това, което ви се струва най- лесно. То ще ви даде енергия за следващото;

  • Потърсете професионална помощ. Консултация с психотерапевт и психиатър би могла да подобри значително вашето състояние. Само фактът, че сте в кабинетът, вече е успех!


В когнитивно-поведенческата психотерапия депресията се разглежда като резултат от взаимодействието на биологични и средови фактори, които създават предразположеност,  както и на психосоциални стресори, които я отключват. Терапията се стреми да работи с тези причини, като идентифицира и променя нездравословните мисловни и поведенчески модели.

Помислете върху това: ако двама ваши близки приятели страдат от депресия, единият потърси професионална помощ, а другият – не, кой според вас е постъпил по добре, кого бихте подкрепили? 

Ще цитирам част от книгата „Теория на избора“ на Уилям Гласър, защото там открих една не толкова лоша страна на депресията: „Депресията възпира насилието в междуличностните отношения по наистина уникален начин. Без нея бихме се избили. Ако повечето от нас не се депресираха в миговете на разочарование и яд, улиците и домовете ни със сигурност щяха да се превърнат в бойно поле. Когато се появи нужда да потиснат гнева си, повечето от нас умеят да се депресират успешно и в подходяща за случая степен. Но някой не умеят да определят граници. Изпадането в депресия е начин да поискаме помощ, без открито да молим за нея.“

Пожелавам Ви стабилни граници и умение да можете открито да поискате помощ, когато ви е нужна.


Статистически данни


Приблизително 3,8% от населението изпитва депресия, включително 5% от възрастните (4% сред мъжете и 6% сред жените) и 5,7% от възрастните над 60 години. Приблизително 280 милиона души по света имат депресия.  Депресивно разстройство (депресия)

Според Световната здравна организация (СЗО) през първата година от пандемията от COVID-19 разпространението в световен мащаб на тревожността и депресията се е увеличило с 25 %. Световна здравна организация (СЗО)

Резултати от проведено изследване на здравното състояние на населението в България през март 2021г. показват, че продължително състояние на безпокойство и депресия се срещат по-често сред жените (при 10,1% от анкетираните), отколкото при мъжете (6,2%). Най-много сред засегнатите са лицата от възрастовите групи 45-64 г. (40,7%) и 25-44 г. (26,6%). nsi.bg/Census/ZdrSst2001.htm

 Според Националния център за обществено здраве и анализи в България, у нас около 3,4% от хората над 18 години са засегнати от депресия. Това показва второто национално представително епидемиологично проучване на честите психични разстройства в България – ЕПИБУЛ 2, проведено от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). 3,4% от пълнолетните българи са засегнати от депресия





 
 
 

Comments


bottom of page