Кой, кой е в психичното здраве? Разликите между психолог, психотерапевт и психиатър

В България често се среща объркване относно разликата между психолог, психотерапевт, психолог-консултант и психиатър. Една от най-разпространените заблуди е, че всеки психолог автоматично може да практикува психотерапия. В действителност, пътят към психотерапията включва продължително обучение, личен опит и супервизия. Психиатрите от своя страна са медицински лица и имат съществени разлики с психолозите и психотерапевтите. В тази статия ще разгледаме всяка от тези професии и ще обясним каква роля играе супервизията в този процес.

Психологическо консултиране и психотерапия – основни разлики

Психологическото консултиране и психотерапията имат сходни цели – подобряване на психичното здраве, но се различават по обхват, дълбочина и методи на работа.

• Психологическо консултиране – фокусирано е върху конкретни житейски трудности, като стрес, тревожност, депресивни състояния, проблеми във взаимоотношенията, самооценка, кариерно развитие, адаптация към промени и др. Обикновено е краткосрочно и насочено към намирането на ефективни стратегии за справяне.

• Психотерапия – дълбинен и продължителен процес, който работи със сложни емоционални и когнитивни модели, формирани в миналото. Тя цели дългосрочна промяна в личността и поведенческите стратегии на клиента. Използва се при тревожни разстройства, депресия, фобии, обсесивно-компулсивни разстройства, травми и други психични състояния. 

  
  

Психотерапията може да бъде самостоятелен метод на подкрепа, но в някои случаи се комбинира с медикаментозна терапия, назначена от психиатър.

Как практикуват различните специалисти?

Психолог

Психологът е специалист с академично образование в областта на психология. Той може да работи в различни сфери – образование, социална работа, човешки ресурси, научни изследвания и консултантска дейност. В психичното здраве психологът се занимава основно с консултиране и прилагане на тестове за личностни характеристики, тревожност, депресия и други психологични състояния, но няма право да поставя официално диагнози. Целта е да се разрешат текущи конфликти или да се промени определен модел на поведение. Обикновено задачата е по-конкретна и насочена към краткосрочни цели, като процесът може да обхваща от една до няколко срещи, в зависимост от сложността на ситуацията. Фокусът е върху активните възможности на клиента за справяне с настоящите му проблеми. Специалистът подкрепя клиента в изграждането на конкретен план за действие, насочен към преодоляване на трудностите. Психолозите, завършили висше образование по психология (бакалавър и/или магистър), не получават автоматично умения за работа със специфични психични разстройства или за задълбочена работа с минал опит на клиента. Някои магистърски програми в България предлагат известна специализация в клиничната психология, но тя все още не е равнозначна на психотерапевтично обучение.

Изключение правят тези, които са продължили обучението си в определена психотерапевтична школа и придобили специализирани знания и умения за работа в дълбочина. Докато не завършат напълно обучението си и не получат съответната сертификация, те не са официално консултанти или психотерапевти, но ако са в процес на специализация и са под супервизия, могат да работят по-задълбочено.

Важно е да се знае, че в България много психолози не са психотерапевти. Това означава, че те могат да предоставят консултации, но не и задълбочена психотерапевтична работа.

Психолог-консултант

Тези специалисти са надградили своето обучение с конкретна специализация, но също се различават от психотерапевтите. Това е психолог, който допълнително е специализирал в областта на консултирането, като например когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), и има конкретни и професионални умения за работа с клиенти, Той обикновено се фокусира върху краткосрочни цели и предоставя практически насоки и стратегии за справяне със стрес, тревожност, депресия, междуличностни конфликти или други трудности. Работата им е по-целенасочена върху настоящите проблеми, но имат и компетенциите да работят с минал опит и травматични преживявания. Пример за консултантско ниво на обучение е когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), която е изключително ефективна и подкрепя хората в справянето с житейски проблеми или различни психични състояния. Консултантското ниво в КПТ се сертифицира след допълнително тригодишно обучение, което включва теория, практика и супервизия, и изпит пред Българската Асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия.

Психотерапевт

Психотерапевтите са специалисти с академично образование по психология, медицина или социални дейности, които са преминали допълнително обучение, в конкретна психотерапевтична школа, което може да продължи до 5 години. Съществуват различни психотерапевтични подходи, като най-разпространените са когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), позитивна терапия, схема терапия, психоанализа, психодрама и други. Тези терапии се различават по методите и техниките, които използват, но всички имат за цел подобряване на психичното здраве и качеството на живот на клиента. Това обучение включва преминаване през личен опит, усвояване на базови и специализирани умения, супервизия и практика.

• Личен опит - самият терапевт преминава през психотерапия, с цел анализ на  личността му и психичното функциониране. Добрата практика посочва терапевтът да е преминал минимум 250ч терапия.

• Обучение в психотерапевтични техники

• Работа под супервизия на по-опитен специалист

• Дългосрочна практика и развитие на професионални умения 

  
  

Психотерапията е по-дълъг и по-мащабен процес, който може да включва работа с по-задълбочени и комплексни случаи, като личностни разстройства, биполярно афективно разстройство или тежка депресия и др. В психотерапевтичния процес акцентът е поставен върху разбирането на симптомите и проблемите в контекста на личността на пациента и тяхната дълбока обработка.

Важно е да се отбележи, че някои психични разстройства, като шизофрения, психози и делириум, в острата си фаза, не са податливи на психотерапия. За тези пациенти е изключително важно да се провежда медикаментозно лечение. От друга страна, промяната в мисленето и начинът на възприятие на света може да бъде решаваща за психичното благосъстояние. Това обяснява защо в някои случаи медикаментозното лечение може да не е ефективно. Има случаи, в които психотерапията си сътрудничи с медикаментите, но те се определят от психиатър.

Важно: В България не всеки психолог е психотерапевт! Само тези, които са преминали допълнително обучение и супервизия и са издържали изпит пред съответната професионална асоциация. Единствено, когато отговарят на тези изисквания, имат правото да използват професионалната квалификация - психотерапевт.

Психиатър

Психиатърът е лекар, който е завършил медицина и след това е специализирал психиатрия. Той диагностицира и лекува психични разстройства чрез медикаменти и в някои случаи комбинира лечението с психотерапия.

С какви състояния работи психиатърът?

• Шизофрения и други психотични състояния

• Биполярно разстройство

• Тежка депресия със суицидни мисли

• Тежки форми на тревожност

• Хронични психични заболявания, изискващи дългосрочна медикаментозна терапия

Какво представлява супервизията и кой може да работи под нея?

Супервизията е процес, при който психолог или психолог-консултант, който все още не е напълно завършен психотерапевт, работи с клиенти под наблюдението на опитен специалист. Това му дава възможност да прилага наученото на практика, но с допълнителна подкрепа и насоки. Добрата практика предполага дори завършилите специалисти да работят със супервизор.

 Какво включва супервизията?

• Анализ на реални случаи с опитен психотерапевт

• Получаване на обратна връзка и препоръки

• Гарантиране на етична и ефективна работа с клиента

  
  

В България има специалисти, които са в процес на обучение за психотерапевти. Например, ако един психолог е преминал личен опит, базови умения и в момента изучава или е преминал специализирани умения (например КПТ),  има право да работи по-задълбочено с клиенти, тъй като е под супервизия. Това означава, че въпреки че още не е официално психотерапевт, той прилага психотерапевтични методи под ръководството на по-опитен специалист, което допълнително подпомага процеса и гарантира за спазването на етичните рамки.

---

Изборът на специалист зависи от конкретния проблем. Психологичното консултиране помага при житейски трудности или леки психични състояния, а самият процес е по-краткотраен. Психотерапията работи в дълбочина и изисква повече сесии, но разполагате с обучен специалист или такъв под супервизия. Психиатрията се занимава с медикаментозно лечение на психични разстройства или остри психични състояния.

Независимо дали се провежда психотерапия, медикаментозно лечение или комбинация от двете, крайната цел е една - подпомагане на психичното здраве, подкрепа в трудни моменти и най-вече разбирането на проблема на личността и намирането на ресурс, с който всеки човек разполага, но понякога не може да достигне.

Психотерапевтът или психологът ви, не е човек, който ще ви дава съвети, ще ви учи как да живеете, ще ви дава пример от личния си живот или ще ви критикува. Психотерапията е динамичен и многопластов процес, който се основава на партньорство и сътрудничество между терапевта и клиента. Специалистът чрез емпатия, умения, знания и разбиране на психични свят, подпомага развитието на личността. Той работи с психичните процеси и служи като посредник в разбирането на личното психично функциониране, което може да бъде в основата на различни състояния. Чрез психотерапевтичната връзка, клиентът може да осъзнае вътрешни конфликти, да преодолее страхове, травматични преживявания и ирационални мисли. По този начин се изгражда по-задълбочено разбиране за собствената личност и начините на функциониране, което от своя страна открива нови възможности за справяне с житейски предизвикателства. Психотерапията е динамичен и сложен процес на взаимодействие между терапевта и клиента, основан на партньорство и сътрудничество.

Автор: Елмира Петкова - психолог, специализант когнитивно-поведенческа психотерапия