Страхът от него и страхът от нея? - Повече за "стокхолмския синдром" и как да се справим.
- Веселина Николова
- 22.10.2024 г.
- време за четене: 4 мин.
Актуализирано: 12.02
Страхувате ли се от него/нея? Струва ли ви се, че той/тя е прекалено мил/а за насилник и агресор? Смятате ли, че вината е ваша! Объркан/а ли сте? Ако отговорът на тези въпроси е „да”, то тази статия е за Вас.
Стокхолмският синдром не е диагноза и не фигурира в класификатора на болестите, но всеки в някакъв момент от живота си може да се окаже жертва и у всеки е възможно да се развие патологична реакция на симпатия към неговия насилник.
Терминът идва от реален случай, случил се в Стокхолм, Швеция, през 1973 година, когато при банково нападение похитителите държат своите заложници в продължение на шест дни. В този период жертвите започват да се привързват към похитителите и дори ги защитават след края на инцидента.
Защо се случва това?
Когато човек се намира в критична ситуация, изпитва продължителен страх и заплаха, мозъкът търси начини да оцелее. За да се справи с напрежението и ужаса, той започва да вижда похитителя като защитник или дори съюзник, започва да го усеща като единствения шанс за спасение. Привързаността, която изпитва жертвата, е като въображаема спасителна жилетка – не ражда истинска безопасност, но й помага да оцелее. Тоест ключовото тук е оцеляването.
Екстремните условия са причина умът да създаде изкривена реалност по отношение на опасността, като превърне агресора в "по-малко заплашителен". Малките жестове на „милост“ от страна на похитителя, като например предоставяне на храна или позволение да спи, се възприемат от жертвата, като знак за съпричастност или доброта. Това е рационализация, която намалява чувството на страх и безпомощност. Така, Стокхолмският синдром „обработва“ реалността и създава илюзията за защита там, където всъщност я няма.
Синдромът се проявява и в други случаи - при продължителна злоупотреба или насилие, като домашно насилие (психическо или физическо). За съжаление, съществуват токсични връзки, при които жертвата може да се чувства зависима от партньора си, дори когато той я малтретира жестоко и ежедневно. Малтретирани са както жени, така и мъже, макар и много по- рядко. Тази зависимост може да накара потърпевшата страна да търси обяснения и оправдания за поведението агресора, като вярва, че той всъщност я обича или че това е „нейна вина“.
Защо е трудно да се избяга от капана?
Една от най-големите трудности, които изпитва жертвата е, че може да не осъзнава, капана, в който е попаднала. Психологическата зависимост от агресора е толкова силна, че е възможно човекът да се съпротивлява на помощта отвън. Затова, първата стъпка е осъзнаването на проблема – да се признае, че връзката или ситуацията, е вредна. Терапията помага на жертвите да възстановят своето усещане за реалност, като преодолеят емоционалната свързаност с агресора и отново изградят самочувствие и независимост. Подобно на рана, която се нуждае от време и грижи, за да зарасне, възстановяването от Стокхолмския синдром изисква търпение. Важно е жертвата да получи необходимата помощ от професионалисти, близки и общността, за да възвърне контрола върху собствения си живот.
Според данни на Световната здравна организация около 30% от жените по света са преживели физическо или сексуално насилие през живото си и около 4-10% от мъжете съобщават, че са били жертви на физическо насилие от страна на интимен партньор. Що се отнася до психическото (емоционалното) насилие според изследвания проведени САЩ и ЕС данните са следните: 43-60% от жените са преживели психическо или емоционално насилие от страна на партньор и около 20-25% от мъжете съобщават, че са преживели психическо насилие от партньор.
От тази статистическа информация става ясно, че и мъжете са жертви на насилие макар и много по-рядко. Това е тема, която остава в сянка, защото много мъже се срамуват или се страхуват да признаят, че са жертви на насилие. Но колкото и да е трудно за тях, е важно да говорим за този проблем, за да започнем да го разпознаваме и адресираме. Психическият тормоз може да бъде най-силното и разрушително оръжие в ръцете на една жена. Той не оставя синини по тялото, но дълбоки рани в душата. Представете си мъж, който ежедневно чува думи като „Ти си нищо!“, „Без мен си загубен!“, „Никой не те обича“... Тези думи действат като отрова, която постепенно разрушава самочувствието и психиката му. Мъжете, подложени на такъв тормоз, започват да губят усещането си за стойност. Те се чувстват като пленници в собствения си дом, затворени в капан от емоционални манипулации, заплахи и постоянна критика. Това е форма на контрол, която може да бъде също толкова разрушителна, колкото и физическият тормоз. Тези мъже често се изолират, губят връзка с приятелите си и започват да вярват, че заслужават отношението, което получават.
Много хора биха се зачудили как е възможно мъж да стане жертва на физическо насилие от страна на жена. Но най-често срещаното е, че самият мъж отказва да отвърне за да се защити, защото се страхува да не бъде обвинен в това, че е агресор. Културните стереотипи, допълнително усложняват ситуацията. Обществото често разглежда мъжете като силни и способни да се защитят сами, а това ги прави още по-изолирани. Те се срамуват да потърсят помощ, защото смятат, че никой няма да им повярва или че ще бъдат осмени за това, че „не могат да се справят“ с жена.
Говорете за проблема си, без значение, дали сте мъж или жена! Знайте, че не сте сами и че има други като вас, които преминават през същото! Потърсете подкрепа от близките си хора! Потърсете помощ от организации и линии за помощ, които предоставят подкрепа на жертви на насилие, без значение от пола; от психолози и терапевти, които могат да ви помогнат да преодолеете травмата и да намерите начин да се измъкнете от токсична връзка. Потърсете правна защита!
В заключение, можем да кажем, че насилието, независимо дали е физическо или психическо, е разрушително и няма пол. Знайте: има изход, и той започва с признанието, че не сте сами в тази борба.
Полезни връзки:
Comments